Стресът и замърсената околна среда водят до имунен дефицит. Около 10-20% от клинично здравите хора в света са с понижени защитни реакции. Те са податливи на различни инфекции и лесно развиват ракови образувания

Тялото ни често се превръща в бойно поле, без дори да си даваме сметка за това. В него се водят ожесточени сражения всеки път, когато се разболеем.

Незабележимите с просто око вируси и микроби навлизат в организма ни и започват бързо да се размножават, като атакуват клетките. Но всеки от нас има определен набор от антитела, чрез които се бори с чуждите микроорганизми. Това е най-дисциплинираната, най-комплексната и преуспяваща “армия“ в света. В медицината тя се нарича имунна система.

Човешкият организъм изпитва най-разнообразни въздействия от околната среда. Повечето от тях са вредни и опасни за него и бързо биха го увредили, дори убили. Затова в хода на еволюцията се е развила имунната система. Тя представлява сложен комплекс от клетки, тъкани и органи, които осъществяват защитата на организма от инвазиращите агенти. Защитната система условно се разделя на вродена (естествена) и придобита (адаптивна).

Вродената имунна система съществува още от раждането на човека и го предпазва от всички чужди за тялото елементи. Съставна част от тази система са кожата и лигавицата, които осигуряват сериозни препятствия на различните чужди тела. Секрецията на мастните жлези по кожата поддържа леко кисело нейното рН, което контролира растежа на микроорганизмите. Лигавиците пък секретират различни течности – слюнка и стомашни сокове (в стомашно-чревния тракт), и мукус (в респираторния тракт), които също представляват естествени биологични бариери за болестотворните микроби и вируси.

Нормалната флора от непатогенни микроорганизми, развиващи се в човешкото тяло, потискат растежа и развитието на тези, които са опасни за здравето му. Това става чрез намиращите се в телесните секрети различни биологичноактивни протеини, които атакуват болестотворните микроорганизми като разрушават защитната им обвивка.

Част от вродената имунна система са и белите кръвни телца. Те проникват в увредената тъкан или инфектираното място. Тяхната роля е свързана с поглъщането и смилането на вредните микроорганизми чрез процес, наречен фагоцитоза, или с отделянето на вещества, които са токсични за проникналите болестотворни агенти, без обаче да увреждат организма на човека. За разлика от вродената имунна система, с която разполага всеки, придобитата е по-специфична форма на защита. Тя се развива по-късно в еволюционния процес и я има само при гръбначните животни и хората.

Способността да се адаптира към околната среда помага на организма на човека да разпознае и да отговори адекватно на различни антигени, като “запазва спомена“ за тях и не им позволява да причинят инфекция при следваща среща. Това означава, че придобитата имунна система се развива само след естествена среща с различните вируси и микроби или след ваксинация с дадено вещество.

Доказано е, че за 24 часа имунната система може да осъществи ефективен автоконтрол на над 10 млн. мутирали клетки, като ги отстранява, и на над още толкова чужди за тялото агенти.

Целият този процес обаче може да бъде нарушен, ако човек изпадне в емоционален стрес. Много ниските или високи температури, нездравословното хранене, големите дози ултравиолетови лъчи и йонизиращата реакция също потискат имунната активност.

Във формирането на придобитата имунна система участват три главни типа клетки: макрофаги, Т- и В-лимфоцити. Макрофагите са клетки, които осъществяват връзката между естествената и придобитата имунна система. Другите два типа клетки (Т- и В-лимфоцитите) се образуват в лимфните органи, които се делят на първични и вторични. В първичните – тимус и костен мозък, се осъществява тяхното развитие и съзряване. Т-клетките се развиват в тимуса, а В-клетките – в костния мозък. Във вторичните лимфни органи – далак, лимфни възли и мукоза (свързана лимфоидна тъкан), се извършват привличането и концентрирането на чуждите за тялото агенти. Това са и основните места, където се осъществява срещата на антигените с клетките на адаптивната имунна система, в резултат на което се заражда и развива имунният отговор, т.е. това са бойните полета.

Както вече стана ясно, функцията, която изпълняват клетките в имунната система, е предпазване и предотвратяване на инвазии от чужди за тялото токсини, както и “поглъщане“ на мутирали собствени клетки. Имунната ни система има свои представители във всяка жива тъкан в човешкия организъм. Те са разположени в т.нар. имунни центрове, които се управляват от специфични зони в кората на главния мозък. Това се осъществява посредством сложно координирани взаимодействия между всички органи в тялото. На клетъчно и молекулно равнище имунната система извършва огромен по обем труд посредством хиляди видове реакции. По този начин постоянно биват пречиствани въздухът, водата и храната, които приемаме. Контролира се развитието на различните микроорганизми в тялото, като се поддържа сравнително постоянство на клетъчната среда.

Целият този процес обаче може да бъде нарушен, ако човек изпадне в емоционален стрес. Много ниските или високи температури, нездравословното хранене, големите дози ултравиолетови лъчи и йонизиращата реакция също потискат имунната активност. Попадайки в такава ситуация, защитната система започва да работи по-бавно и не успява да се справи с огромното количество чужди елементи, които ежедневно постъпват в тялото. Стресът и останалите вредни фактори водят до различни видове недостиг – на витамини, минерали, аминокиселини и т.н., които допълнително възпрепятстват дейността на имунната система. Може би затова не е изненадващо, че около

Не са редки и случаите, когато имунната система може да приеме свои клетки или тъкани за чужди и да ги атакува. В резултат възниква т.нар. автоимунно заболяване. Такива са например ревматоидният артрит, различни форми на хроничен гломерулонефрит, хемолитичната анемия и т.н. В други случаи – вместо да осигурява нужната защита, имунната система развива отговор, който предизвиква увреждания често с гибелни последици. Тези разрушителни реакции са известни в медицината като свръхчувствителност. Ето как на практика, вместо да защитава организма, понякога имунната система застава в основата на множество заболявания. Така че няма как да не си зададем въпроса: как тялото ни избягва краха?

Когато не говорим за свръхчувствителност към храни или медикаменти, а за изтощаване на организма вследствие на системна преумора или стрес, това става чрез постоянното свръхвъзстановяване (презареждане). За целта на тялото ни са необходими допълнителни количества незаменими аминокиселини и мазнини, витамини, микроелементи и антиоксиданти. Презапасяването с всички тези елементи трябва да става постепенно, защото всяко поставяне на организма в екстремна ситуация (дълго гладуване или системно преяждане) води до печални последици.